Никога няма да бъда като моята майка!

Наранени сте от нейните думи, не защото са истина. Просто мама за пореден път не отговаря на вашите очаквания. Във вашата глава има образ за това каква трябва да бъде мама. Нещо като ангел пазител с крила. А тя е такава, каквато е – не много умна, не много млада, не много здрава, с лош характер, с психологична неграмотност, със своите страхове. Такава, каквато е.

Какви са признаците на контразависимостта от родителите, защо е важно с тях да се преборим без да получим огромна доза чувство за вина.

Какво виждате, гледайки майка си?

-          Жената, която ви е отгледала и не забравяща при всеки удобен случай да напомни за това?

-          Жената, която със своите вечни съвети ви пречи да живеете? Меси се в отношенията  ви с мъжа ви и във възпитанието на децата. Критикува всичко което правите?

-          Жената с нещастна съдба, която се отказала от мечтите си? А сега вини целия свят и ви устройва драматични сцени, истерично държейки се за сърцето?

-          Жената, която цял живота нещо е жертвала? А сега търси от вас отплата? Изисква да й отдадете внимание, любов и грижа с всички възможни средства?

-          Жената, която се отказа от амбициите си в полза на семейството си? И не може да прости това нито на съпруга си, нито на децата си? А вие сте готови да избягате на края на света, за да не слушате упреци?

-          Жената, която така и не направи кариера? А вие вечно работите, превръщате се в работохоличка, за да не повторите грешката й?

Ако дори веднъж сте отговорили с „да”, то вие много се боите да не приличате на майка си. Не ви е приятно да чуете: „ Толкова приличаш на майка си”, и всеки път когато й се сърдите повтаряте като мантра: „ Няма да бъда като теб! Ще видиш!”.

Смятате ли, че липсата на илюзии за майка ви и вашето желание  да направите всичко различно ви прави възрастен?

Мислите ли, че така се отделяте, сепарирате и прекъсвате психологическата връзка?

И  разстояние от хиляди километри ще ви помогне да избягате от влиянието на родителите си?

Стъпете на земята! Всичко това са извинения и оправдания.

Подобна форма на отношение с родителите в психологията се нарича контразависимост. Това означава, че оставате зависими от родителите си, но със знак минус. Което не прави проблемите ви по-малки, а вашият живот по-успешен. 

С какво е опасна контразависимостта от родителите?

Порасналите деца, често подреждат живота си по схемата „ Аз ще бъда по-добра от теб!”

Може порасналото момиче да избяга в друг град или държава. Да изгради живота си точно обратното на това, което биха искали родителите, при това, избягвайки всякакви контакти с тях. Стремеж към отрицателно отношение, без никаква загриженост и отговорност към родителите.

На пръв поглед, това е израз на независима позиция и може да предизвика уважение. Но ако се вгледаме по-дълбоко, човек с контразависимост взема решения не от верни, правилни, адекватни подбуди.

Ситуация, трябва да изберете работа.

-          Какво прави психологически възрастният човек? Оценява изгодност, удобство, харесва ми – не ми харесва, допълнителни условия и т.н.

-          Какво прави човек с контразависимост? Главният фактор за вземане на решение става мнението на майката. Взема решение чрез идеята да й направи на пук или да докаже, че е по-добра(умна, успешна…) от нея.

Понякога контразависимостта налага на порасналите деца да сбъднат несбъдната мечта на своя родител. Например, майката цял живот е искала да стане актриса, но така и не е успяла. Дъщерята може да направи артистична кариера от желанието си да докаже, че тя е по-талантлива, по-силна, по-целеустремена, по-красива и т.н.

Тук разбира се говоря за крайна форма на контразависимост. Болшенството от нас имат работа с по-малко изразени признаци.

Точно контразависимостта заставя порасналите вече деца да реагират агресивно на съветите на родителите, да считат тяхното вмешателство за проява на неуважение, а когато видят нужда да им помогнат, показват недоверие, дори опити да ги унизят.

Как родителите подхранват зависимостта на децата?

Често това е манипулация на емоционално ниво.

Вариант 1. – непрекъснати претенции, много често свързани със сравнение

Вашите разговори бързо се превръщат в лавина от упреци, които натискат най-горещите ви бутони. А мама не се успокоява, докато не се развикате, не блъснете вратата след себе си и не изпаднете в ридание.

Виж Мария работи в красив офис , а ти висиш в къщи. И какво като си програмист. Само в монитора блееш и кафе пиеш. И на това работа му викаш.

Не е важно, че вашата заплата е седем пъти по-висока от тази на Мария. Това няма да убеди родителите ви във вашата успешност. И не би ги заставило да признаят, че не ви дооценяват, че напразно не са вярвали във вашите сили, че безпредметно са ви критикували.

Като цяло семейните срещи винаги завършват еднакво. Родителите са доволни от себе си, защото са изпълнили своя дълг и са се опитали да ви изправят пред пътя на истината. А вие тръгвате с клеймото на неудачница и огромното желание да докажете обратното. И губите енергия и целия си живот именно в това доказване.

Вариант 2. – оскърбление и обиди.

Майките могат да не се притесняват да го правят, а ако са по-„интелигентни”, може да обиждат прикрито, но ефектът е пак същия.

„Ах, неблагодарнице. С такива мъки те родих,а ти… (тук можете да сложите каквото решите, не се обаждаш, ти майка нямаш ли, омъжи се за този идиот,….)”

Вашият живот се оказва провал, всички усилия безполезни, а дългът пред родителите огромен, като да длъжник към банка с драконовски проценти. Вие никога няма да го изплатите и няма да станете такива, каквито те искат. Струва ми се, че единствената цел на тези разговори е да предизвикат у вас безкрайно чувство на вина. За целия ви живот и дори за факта, че сте се родили. Макар, никой да не искал съгласието ви за раждане.

Как да се справим с контразависимостта?

Няма да ви убеждавам, че съществува вълшебна техника, практика, упражнение, които от раз да ви помогнат да разкъсате порочния кръг. Ако отношенията с родителите ви силно трови вашия живот – по-добре посетете тренинг свързан с това или посетете психолог в индивидуални консултации.

Но можете да направите нещичко сега.

Първата стъпка вече направихте : осъзнахте, че зависимостта от родителите влияе на вашите решения, самооценка.

Втора стъпка – да разберете истинската причина на своето поведение към майка ви.  Завишените изисквания и очаквания.

Вас ви боли от думите й, не защото са истина. Просто мама за пореден път не отговаря на вашите очаквания. Във вашата глава има образ за това каква трябва да бъде мама. Нещо като ангел пазител с крила. А тя е такава, каквато е – не много умна, не млада, не много здрава, с лош характер, с психологична неграмотност, със своите страхове. Такава, каквато е.

Просто я приемете такава, каквато е. Признайте я за обикновена. Както десетките жени около вас, за да могат страстите във вашите отношения да стихнат. Това е стъпка към новия път, в който ще престанете да й се доказвате.

Даниела Василева - психолог